Изкуството е еднопосочно. Един твори, а останалите оценяват или критикуват, но винаги усещат. В Нощта на музеите и галериите се роди ново изкуство- аз пиша, ти ме допълваш. Зададеното изречение започваше така: Преди да умра, искам да… Масовите писания можеха да се обозначат в няколко графи- на „убийци”, на любов и други емоции.
Агресия към музиканти, гаджета и света разкриваха хората, които довършваха Преди да умра искам да… застрелям Криско, убия Джъстин Бийбър, да убия всичките си бивши, изкормя тая, която ми вземе гаджето. Спираме дотук, преди полицията да се е притеснила.
Любовните излеяния бяха много искрени. Преди да умра, искам да…се влюбя в Илко, ровя в хладилника на Блатечки, се омъжа за Джони Деп, се влюбя пак, съм с теб.
За по-голяма дискретност или романтичност имаше и думи на гръцки, френски, испански, италиански и още.
Други предсмъртни желания имаха и мечтателите Преди да умра, искам да…разбера, видя България различна, танцувам в Париж, видя края на продуктовото позициониране, стане Ботев шампион, летя с цепелин, гушкам панда, разбера логиката на жените, си намеря краката. 
А някъде там думата „Преди” беше зачеркната, а върху нея пишеше „След като“ и довърши След като умра, искам да изживея мечтите си свободна. 
